Докато си тече денят или нощта, докато се случват ежедневните ми (или нощни ;)) дейности – се натъквам на моменти, ситуации, картини от реалността, която ни заобикаля, мигове, които в следващия момент отлитат, послания и знаци, или просто нещо ме впечатлява, вдъхновява, изпъква сред всичко останало, вика ме да го забележа и отразя, да го покажа и споделя..

Забелязваме ли какво Е около нас, какво е по-шарено или по-бледо, по-шумно или по-тихо, по-изразително или по-скромно, по-живо, многозначно, пред очите ни или скрито?

Замисляме ли се какво от всичко около нас ни вдъхновява в ежедневието ни? От това да видиш нещо, да го забележиш и отразиш и до това да се вдъхновиш от него има… пространство.. Понякога то е огромно. Първо е нужно да започнем да виждаме и чуваме, да усещаме с всичките си сетива, да сме отворени за света и за хората около нас и … след това, полека лека да започнем да приканваме вдъхновението да ни посети.. 🙂

Темата за вдъхновението е много, много обширна. И много ме вълнува в последните години, защото е свързана с темите за свободата и себеизразяването; за свободата- да-се-изразяваш-автентично и да вадиш от себе си това, което е вътре, провокирано от заобикалящата ни действителност; с това да бъдеш буден … и да събуждаш и другите, които усещат импулс в себе си и искат да бъдат събудени.

Това, което помогна на мен в осъзнаването на собствения ми процес на пробуждащо се вдъхновение, са следните няколко стъпки/ посоки/ етапа:

• да се привеждам в настоящето: Аз съм Тук-и-Сега
• да си задавам въпроса: Какво забелязвам?
• да се запитвам: Кой и какво е пред мен и около мен?
• да проявявам: неспирно любопитство, интерес към другите и другото извън мен (поток, обърнат навън)
• да правя стъпки към освобождаване от (мисли за) миналото
• да изпитвам радост от малките неща
• да напомням и на другите, че скуката не съществува!

Ето някои от моите моменти на вдъхновение от ежедневието (еженощието):