В края на този дълъг и много интересен понеделник се озовавам в сграда на висок етаж, с прекрасна гледка към почти цяла лятна София, и дааааааа!! – към невероятния залез над горещия град! Не само това, ами и към много интересен небесен феномен – пречупване на светлината и мини дъга в облаците, която остана много дълго време, като залепена там в небето, като неистинска, като мираж. Самолети кацаха и излитаха, и много птици наоколо също, а променящите се облаци и безкрайният хоризонт се обагряха с толкова много нюанси, че усетих как затаявам дъх, притихвам … и благодаря за този толкова красив и неочакван финал на деня, за успешното приключване на едно чудно и необхватно тримесечно пътуване и на усещането ми за едно обновено, трептящо, обогатено, по-дълбоко и по-знаещо Аз.
Between Sky and Earth 