Случвало ли ви се е да сънувате място, на което не сте били …? На мен да, много пъти. Цветно, истинско, свръх-реално усещане.

А случвало ли ви се е да посетите това място след време и то да бъде точно така, както сте го видели в съня си…? На мен да, няколко пъти. Първият ми спомен за такова преживяване е за сън, в който виждам едни прекрасни сгради, с много специфични прозорци, огрени от слънцето под определен ъгъл, и аз се разхождам покрай тях. Нямаше как да забравя тази уникална архитектура, каквато в нашата България не бях виждала. Това се случи през студентските ми години, а няколко месеца по-късно се озовах в Стокхолм за едно обучение … на улица с точно същите сгради, с точно същите прозорци, огрени от сутрешното слънце точно както ги видях в съня ми … Ахнах и стоях безмълвна, вероятно това беше и един от миговете, в които повярвах, че сънищата се сбъдват.

А случвало ли ви се е да продължите да сънувате място, което сте сънували преди, след време сте го посетили, а то се връща отново и отново в сънищата ви? На мен да, и сънувам Индия.

There is something about India… ❤ Сънувах я сравнително често, в продължение на години, може би и под влияние на любимите ми индийски приказки, които четях с огромна жажда и интерес като дете… и признавам си продължавам да чета с голяма наслада и сега. 🙂 На последния панаир на книгата през месец май един приятел ми подари новото издание на индийските приказки, а всъщност ми подари много повече от книга – получих щура позабравена детска радост, силен трепет и щастието да се докосвам пак и пак до любимите герои и до тази толкова обичана от мен култура.

Защо сънувам Индия…?

Когато разбрах, че ще отида наистина там, усещането беше все едно още съм в съня. Срещнах се с приятели, които вече са я посещавали, разпитах ги за мнението им и за насоки. А мненията бяха противоречиви и противоположни – от „там е прекрасно и интересно“, до „там е ужасно, никога няма да отида пак“. Потърсих и прочетох още материали и книги за историята, за страната, за хората. Душата ми трепереше от предстоящата дълго чакана среща.

Това не е пътепис, целта ми не е да описвам туристическите маршрути (засега, може би в отделен материал ще разкажа за конкретни места и неща, които са ме впечатлили там). Повечето сте чели за Индия, за местата, които си струва да се посетят, както и разкази на хора, които са били в тази велика страна. А някои сигурно сте чели и индийски приказки като мен. 🙂

Как да изляза от „баналните и изтъркани фрази“ и емоционални възклицания и излияния? А всъщност защо да излизам от тях? 🙂 Когато я видях, чух, помирисах, докоснах, вкусих, вдишах на място – Индия се настани още по-трайно в мен и избухна още по-силно във всичките ми сетива. Каквото и да кажа за нея, ще е вярно. Но тя е и необхватна, и необятна за думите, за усещанията, за мислите, за емоциите, които поражда в мен. Толкова „у дома“ ми е там. Толкова познато, свое, търсено и намерено място. Където представите за пространство, цвят, аромат, вкус, красота, свобода, любов, свързаност, общуване, време, идентичност, вяра, за живот и смърт, за тръгване и оставане, за движение и покой, за радост и мъка, за богатство и бедност, за чистота и мръсотия, за щастие и нещастие, за душа и материя, за реалност и мистерия – се преосмислят, развиват, обогатяват, преобръщат. Където можеш да станеш смирен, удивен, очарован, ужасен, разбунтуван или умиротворен, безмълвен или подлютен за една стотна от секундата. Където усещаш какво е да си сит и пре-пълнен, но все не ти стига и ти се иска още. Където контрастите са толкова много и толкова често, че просто се отпускаш и попиваш, а умът се чуди какво му се случва. 🙂

Това е страната, която мнозина описват като „прекалено“ … Добавете каквито желаете свои определения тук – бедна, шарена, уханна, мистична, гореща, красива, пренаселена, шумна, сладка, горчива … и т.н. и т.н. Да, реалността те връхлита и осъзнаваш, че си много далеч от романтиката на приказките, далеч от принцовете и принцесите, далеч от богините и боговете. И в следващия миг – отново виждаш поредния кралски вълшебен дворец, стотиците храмове и божества навсякъде, потапяш се в чудото на тази древна земя, вглеждаш се в очите и усмивките на хората, вдишваш многовековната история и култура, и се изпълваш с любовта, която струи от всеки камък, цвете или животинка и усещаш, че богините и боговете никога не са били по-близо.

За някои хора чак толкова интензивно стимулиране на сетивата е излишно, ненужно, неестествено, за други е точно обратното. Аз съм от втората група, за мен това е възможност да се опознавам, да се развивам, да уча, да не съдя, да бъда все по-отворена за новото, за бързата промяна и динамика, за различното, дори неразбираемо на моменти, за простичките неща и големите чудеса. Да бъда отворена и още по-приемаща хората, техните светове, разбирания, начин на живот и избори.

Поглеждайки назад във времето виждам кога е започнало това мое влюбване в Индия – още в детството ми, когато за пръв път разгърнах книжката с приказки за магичната страна, виждам как това ми влюбване се е съхранило в сърцето ми през годините чрез многоцветните чудати сънища за нея, как то се превърна в истинска, нежна и страстна любов, когато се научих да приготвям типичните й гозби и скоро след това – когато я поех в клетките си на живо.

Защо продължавам да я сънувам – любимата Индия? Да, точно така, защото някои любови остават завинаги, и не само в сърцето, а в целия теб. ❤ И наяве, и на сън. Защото тези любови те откриват през времето и ти припомнят, че са били с теб много преди да се появиш тук. Защото мечтата за тях е всевечна, неотслабваща, всепълна. Защото в съня си аз се връщам многократно там, „у дома“, за да изразявам всичките си чувства – и е споделено! На някои докосвания насищане няма, като докосването на Индия до ума ми, до емоциите ми, до тялото ми, до душата ми.

 

Продължавам да я сънувам. Сънища, на които им предстои да се сбъднат. ❤

 

 

 

 

 

 

 

От крепостта-дворец Форт Амбър, Джайпур