Когато си пристрастен към изгревите и залезите, към слънцето и светлината, включително и към сенките, които тя образува, какво можеш да направиш с тази своя при-страст-еност? Много неща! :)))) И най-вече – да я споделяш с другите, по детски радостно и заразително. 🙂 Защото всеки път е ново, всеки път е прекрасно, очаквано, зареждащо, неповторимо, вълшебно! Тя, страстта – ме изпълва … а заедно с нея има и толкова благодарност, смирение, благоговение! ❤

А някой може да не е видял тази красота, пък да има много силна необходимост от сутрешна порция от нея, която да го преобрази – за минута, за час или за цял ден! Или за повече – за колкото му е нужно! Неусетно … или усетено и пожелано! Наскоро срещнах една приятелка в парка, тя ми благодари и ми сподели как в много тежък за нея период е влизала сутрин на моя профил във фейсбук да види поредния публикуван изгрев и да получи порцията сила, която да я подкрепи да прави отново крачки в ежедневието си … Аз ти благодаря, че ми го сподели, миличка, това е най-силната обратна връзка, която съм получавала за снимките си – че те могат да зареждат, лекуват и преобразяват… ❤ Може би защото предават тази моя страст и любов към всичко, запечатано на тях.

Първото нещо за мен след отваряне на очите сутрин е да погледна към небето… и да поема с всяка моя клетка каквото има то от своя страна да ми сподели – като цветове, лъчи, облаци, форми, отблясъци и всякакви други дарове.

Фантазиите на небето тази сутрин (22.08.2016 г.) звучаха така:

и изглеждаха така: