Нощеска в нашия квартал валя. Дъждът ме събуди и две мисли се появиха веднага. Едната беше: прозорецът е отворен, ще намокри. Станах и го затворих. Другата: ех, заради дъжда няма да видя  и снимам хубав изгрев сутринта, пъстър и ярък като тези напоследък… И защо да бързам да ставам, като така или иначе няма да има слънце…?! 🙂

На сутринта, обаче, не беше точно така – дъждът беше спрял, а слънцето – сякаш предусетило, че ми липсва –  успя да си покаже красивото лице! ❤

Докато му се радвах и го снимах, си мислех за много хубавите напомняния, които все още недоразсънена успях да “уловя” от тази наглед незначителна случка, включваща нощ -сън – дъжд – събуждане – мисли – тъмно – облаци – предположения – няма изгрев – има изгрев – уау, че е красиво!

1) Дори да вали – в някакъв момент спира – буквално и преносно! 🙂

2) Дори да има облаци – в някакъв момент се раздигат – буквално и преносно! 🙂

3) Дори да изглежда, че дъждът и облаците са вечни – в някакъв момент ни изненадват, като си отиват внезапно, когато изобщо не сме очаквали! Буквално и преносно! За да ни разкрият гледка, която обичаме, или да ни покажат колко много и различни цветове има освен сивото и черното…

4) Не предполагай, Марги! Надигни се от леглото, отвори очи (може и в обратен ред) и ГЛЕДАЙ! 🙂 Увери се с очите си и с всичките си сетива какво се случва и какво Е точно в този момент – и си позволи да му се радваш!

5) Да, и първо – разбира се – е нужно да се събудиш! Буквално и преносно! 🙂

Такива ми ти, изгревни размисли. 🙂 Особено за преносните значения.

А вижте какво беше небето тази сутрин: