За промяната и облаците като метафора

Играли ли сте в детството си на тази игра, наречена “Какво виждаш на небето”? Набелязвате си един облак и виждате различните фигури, които той образува в дадения момент – лице, животно, къщичка, цвете, дърво, човек, предмет, част от нещо. Ако играете тази игра с някой друг, си споделяте какво сте видели и обикновено то е различно от фигурата, която другият е забелязал. Ако пък случайно е еднакво, настава такава радост от взаимността и споделеността на мига, от това, че “виждаме едно и също”, че се превръща в чисто блаженство. 🙂 Още повече, ако лежим заедно в тревата, на земята, или сме седнали до/на някое дърво.

Още по-интересното на тази игра е, че облаците променят формата си много бързо и докато определиш каква е тя… след секунди вече е по-висока, или по-продълговата, по-тумбеста и кръгла, или по-размазана.. превръщайки се неусетно в нещо ново, носейки в себе си старото, предишното.

А играем ли на тази игра и като пораснем? (Съвсем друга тема е дали сме пораснали и доколко, или все още не съвсем… :))

Аз продължавам да я играя, всеки път като погледна към небето и облаците по него. Съвсем естествено ми се получава – да пусна на воля фантазията, да виждам посланията, да се забавлявам с промяната на формите.

Точно за забавлението от промяната се сетих през първата октомврийска утрин за тази година, гледайки облаците на поредния прекрасен изгрев. Бях го позабравила. Като дете се радвах на тази промяна, но с порастването забавлението ставаше все по-малко и все по-рядко. Гледах как облаците се променят пред очите ми, как цяло ято птици Феникс летяха в небето и различни пожари се палеха над върховете.

Облаците и техните форми са прекрасна метафора за промяната и аз си припомних, че:

  • Рядко виждаме едно и също нещо като другия (на небето, в живота, в ежедневието…). Да, ние хората сме различни, затова хем е важно да ценим собствената си уникална гледна точка, хем да уважаваме гледната точка на другия. Развивайте гледната си точка, наблюдателността, фантазиите и мечтите си, това дава една гъвкавост за справяне с ежедневните ситуации.
  • Често гледаме, но не виждаме. Не забелязваме формите, цветовете, нюансите. Все още спим. За нас е едно и също, признак за липсваща будност.
  • Често забравяме, че извън нас е много интересно, и че има много, много какво да се види. Скучно ни е, животът е сив. Дали? 🙂
  • Уж промяната изглежда бърза, но всъщност е много фина, постепенна и постоянна, често дори не разбираме как е настъпила, “преди (малко) беше друго, а пък сега…”.
  • Винаги има индикации за промяната, друг е въпросът дали ги забелязваме.
  • Промяната е неизбежна :).
  • Промяната често ни плаши и поражда куп негативни емоции, а рядко ни забавлява :).
  • Фокусирайки се върху собственото си ежедневие, забравяме да споделяме на другите до нас какво виждаме, на къде е отлетяла фантазията ни, какви са мечтите ни.
  • Фокусирайки се върху собственото си ежедневие, забравяме да се поинтересуваме другите до нас какво виждат, на къде са отлетели фантазиите им, какви са мечтите им.
  • Фокусирайки се върху собственото си ежедневие, забравяме да гледаме, да пускаме фантазията си на свобода, да мечтаем.
  • От настройката ни към промяната зависи как ще ни се отрази тя – ще се уплашим, ще ни се иска да задържим старата, позната ни форма, или ще приемем, познаем и харесаме новата.
  • Наблюдавайки промяната, можем да си позволим да останем не-въвлечени емоционално в процеса.
  • Наблюдавайки промяната, можем да останем не-привързани към старото.
  • Наблюдавайки промяната, можем да изберем да се забавляваме с нея.
  • Можем, но не е лесно 🙂!

 

Каквото идва и се показва пред очите ни, в ежедневието ни, се е случило в естествения ход на живота и има причини за него – и както при облаците, се появяват нови форми, нови оттенъци, нови цветове, нови послания. Старото си отива, идва нещо различно. Долитат птици, които преди това са били другаде. Започват песни, които заместват тишината. Дочуват се човешки гласове, които до преди това са мълчали. Появява се някой, който също обича да е буден, обича изгревите, залезите, или просто да наблюдава облаците в небето, да наблюдава живота и промяната в него и който е щастлив да споделя какво вижда.

 

Първият октомврийски изгрев за 2016 г., който породи тези размисли, изглеждаше така:

 

dsc08514-1

dsc08541-2

dsc08547-3

dsc08551-4

 

dsc08581-6

dsc08585-7

dsc08587-8

dsc08599-9

dsc08601-10

dsc08604-11

dsc08609-12

dsc08613-13

dsc08620-14

dsc08628-15

dsc08630-16

dsc08632-17

dsc08640-18

dsc08643-19

dsc08644-20

dsc08649-21

dsc08651-22

dsc08658-23

dsc08662-24

dsc08670-25

dsc08671-26

dsc08674-27

dsc08675-28

dsc08679-29

dsc08682-30

dsc08684-31

dsc08690-32

dsc08695-33

dsc08698-34

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s