Тази сутрин (13.10.2016 г.) имаше разкошен изгрев! С облаци, цветове, всякакви форми. След няколко дни дъжд много му се зарадвах!

Вместо да пиша, обаче, споделям една песен, която се нарича “Изгрев” – тя много хубаво показва цялата палитра от емоции за мен тази сутрин. Това е акустичната версия – много по-нежна, на фона на изгрев на брега на морето. Много въздействащ е и оригиналният клип на песента, има много визуални и звукови метафори, които лично мен много ме докосват, вълнуват и настръхват. Песен за промяната, за израстването, за разкъсването на собствените вътрешни окови и ограничения, за силата в нас, за достигането до изгрева като символ на новото начало и свободата да си го позволим. Това е и една от основните причини да обожавам изгревите!

When the night is cold and you feel like no-one knows
what it’s like to be the only one buried in this hole
You can make it to the sunrise.

И една реплика, която е включена в края на оригиналната версия:

From time to time, there arise among human beings,
people, who seem to exude love, as naturally as the sun gives out heat

От време на време, сред човешките същества се появяват хора, които изглежда, че излъчват любов толкова естествено, колкото слънцето отдава топлина. 

Насладете се на изгрева от днес в звук и в цвят – така, както го видях, чух и усетих и аз. ❤