Измина точно една година, откакто се случи много мечтаното от мен пътешествие до Кападокия, Централна Турция! Каква радост..!! Пътуване, невероятна природа, снимане, чудесна компания и хора, от които за няколко дни научих толкова много! Самата област е толкова обширна, толкова разнообразна като релеф и форми, като усещания и емоции! Толкова прекрасни изгреви и залези, отражения и цветове, места и хора, вкусове и аромати! ❤

За мен това пътуване бе метафора за Полет. Преносно, но и буквално! Полет на мечтите, полет на духа, полет на мислите, стремежите, полет на тялото в балон! 🙂 С тези полети започна моят тогавашен април.

Това е първият ми изгрев там, в град Гьореме, преживях от земята подготовката за излитането, самите излитания, радостта на хората, посрещането на новия ден и на новото слънце… знаейки, че след ден или два аз ще бъда на някой от тези балони и ще изпитвам толкова разнообразни чувства и усещания като вълнение, страх, трепет, екстаз, ентусиазъм, мечтание, сила, уязвимост, притихналост, разширяване и разтваряне в каквото Е…

От днес отново е април. Усещам и предвкусвам предстоящите житейски полети. В каква посока или на каква височина – предстои да разбера.. Честит нов месец, честит нов полет, честити нови мечти! 😉 Дано си ги позволяваме и да се отпуснем с доверие на ветровете и крилете, които ще ни издигнат. ❤