Не бях ходила “на море” през ноември. Всъщност, защо мнооого ми хареса? Не само заради това, че ги няма тълпите туристи, че е много по-успокояващо и ново като усещане …

Позволих си “леко” излизане от зоната ми на комфорт – няколко часа пряко общуване с Черно море, в един облачно-есенен ноемврийски следобед, от залива на Болата, покрай нос Калиакра, Зеленка, Дълбока, до Каварна.

Лодка, няколко капки дъжд, сливащи се с пръски морска вода, не много силен за сезона вятър (но достатъчно силен, за да си е есенно-студено), относително спокойно ноемврийско море, много драма в небето, тук-таме някой цвят, различен от сивия и изненадващото за мен особено наситено, прозрачно-зелено на залива южно от нос Калиакра, до Зеленка. Също и известно “количество” страхове, преживяване на уязвимост, на огромността на всичко наоколо, но и много осъзнавания и чувство за разширяване. Комбинацията от всичко това ми донесе куп емоции, безкрайно усещане за свобода, хармония и единство с природата, както и две пълни със снимки карти памет. 🙂

Толкова ново осезание за морето и вълните, когато бях сред тях в този сезон, и толкова ново осезание за небето над морето в този късно-есенен залязващ рано ден – възхита, трепет и радост от всичко, което е! ❤