Category: Изгреви и залези

Тия дни (и нощи) – преди и след новогодишно, си мисля много – отново! – за вдъхновението. 🙂

Повечето от вас знаят, че това си ми е тема. По много причини – и лични, и професионални. През изминалата 2016 г. много неща се случиха в посока развитие на вдъхновението лично за мен, а чрез мен – и за много други приятели и познати.

Много съм щастлива и още по-заредена от десетките обратни връзки, които получавам най-вече на лични съобщения, или при жива среща, от вдъхновени от снимките на моите изгреви, залези и други фотографии хора (близки или не толкова близки), които звучат приблизително така: заради теб се вдъхнових да ставам рано; искам да посрещам изгревите и аз! ще направя опити да ставам сутрин и да го правя!; дори само няколко пъти станах за изгрева, но толкова ми хареса, че ще променя режима си, за да ми се случва по-често!; толкова е зареждащо да виждам изгряващото слънце, да се изкачвам по скалите, за да го посрещам – благодаря ти!; влизам в профила ти във ФБ да видя поредния изгрев или залез, имам нужда от тази дневна доза вдъхновение!; няма как да успявам за изгревите, но залезите определено ще гледам да изпращам!; реших да си купя фотоапарат и да снимам, като гледам как ти се кефиш да снимаш..!; нямам фотоапарат, но искам да имам, посъветвай ме какъв и от къде да си купя, че да започна и аз да развивам това хоби; мислех си, че съм от малкото хора, които се реят в облаците, чудесно е, че сме повече; колко хубаво, че още някой изразява любовта си към небето, облаците и слънцето … и т.н. и т.н. И това е само един от аспектите на вдъхновението, което заразява. По-нататък ще пиша и за другите аспекти, защото те са много.

За мен е изключително ценно да виждам, че просто изразявайки свободно себе си, споделяйки какво ми харесва, какво ме впечатлява, какво обичам или какво ме вдъхновява, съм станала причина за много положителни промени в хората около мен! Разбира се, когато го правя професионално, чрез коучинг и насоки, това се постига целенасочено, но тук говоря за съвсем друг момент. А някои от промените са:

• начало на вглеждане в собствения си режим на живот и ежедневие, в собствените си навици;
• начало на промяна на режима – по-ранно ставане, посрещане на изгрева, изпращане на залеза, повече дисциплина в ежедневието;
• начало на промяна на някои лични навици;
• повече енергия за ежедневните дела;
• множество себе-осъзнавания и чувство за принадлежност;
• начало на по-свободно себеизразяване;
• преодоляване на някои лични страхове, стопове, задръжки и т.н.

Хора, по-близки или по-далечни приятели – благодаря ви, че се в-дъх-новявате и се осмелявате да разкривате и откривате аспекти у себе си, които не сте виждали или усещали преди това! ❤ Каквато и да е причината за това разкриване, откриване и разгръщане – СТРУВА СИ!!

Ето и няколко въпроса и насоки, които помагат още повече в този творчески процес, ако искаме да бъдем още по-често вдъхновени и да се чувстваме по-свободни:

• Какво радва лично ТЕБ? Знаеш ли? ОТКРИЙ ГО!

• Ако вече си го открил или го знаеш – осмели се да му се радваш с цялото си същество!

• Изразявай се свободно – кога най-много се чувстваш себе си?

• Кога се чувстваш най-свободен, най-разгърнат?

• Изследвай със СТРАСТ– наблюдавай, експериментирай, опознавай, пробвай!

• Какво забеляза днес, какво чу, какво усети? Какво те впечатли, докосна, развълнува в днешния ден?

• Какво те зареди, какво ти даде енергия?

• Какво те направи да се усмихваш?

• И да си спомним – Животът е прекрасен, да си го позволим! Да си позволим да не скучаем! 🙂

 

Споделям и един цитат от американския писател Хенри Милър, който напълно ми откликва:

“Развийте у себе си интерес към живота такъв, какъвто го виждате в хората, нещата, литературата, музиката – светът е толкова разнообразен, в него пулсират неизчерпаеми богатства, красиви души и интересни хора. Забравете за себе си.”

 

 

Тази сутрин (13.10.2016 г.) имаше разкошен изгрев! С облаци, цветове, всякакви форми. След няколко дни дъжд много му се зарадвах!

Вместо да пиша, обаче, споделям една песен, която се нарича “Изгрев” – тя много хубаво показва цялата палитра от емоции за мен тази сутрин. Това е акустичната версия – много по-нежна, на фона на изгрев на брега на морето. Много въздействащ е и оригиналният клип на песента, има много визуални и звукови метафори, които лично мен много ме докосват, вълнуват и настръхват. Песен за промяната, за израстването, за разкъсването на собствените вътрешни окови и ограничения, за силата в нас, за достигането до изгрева като символ на новото начало и свободата да си го позволим. Това е и една от основните причини да обожавам изгревите!

When the night is cold and you feel like no-one knows
what it’s like to be the only one buried in this hole
You can make it to the sunrise.

И една реплика, която е включена в края на оригиналната версия:

From time to time, there arise among human beings,
people, who seem to exude love, as naturally as the sun gives out heat

От време на време, сред човешките същества се появяват хора, които изглежда, че излъчват любов толкова естествено, колкото слънцето отдава топлина. 

Насладете се на изгрева от днес в звук и в цвят – така, както го видях, чух и усетих и аз. ❤

 

 

 

 

Играли ли сте в детството си на тази игра, наречена “Какво виждаш на небето”? Набелязвате си един облак и виждате различните фигури, които той образува в дадения момент – лице, животно, къщичка, цвете, дърво, човек, предмет, част от нещо. Ако играете тази игра с някой друг, си споделяте какво сте видели и обикновено то е различно от фигурата, която другият е забелязал. Ако пък случайно е еднакво, настава такава радост от взаимността и споделеността на мига, от това, че “виждаме едно и също”, че се превръща в чисто блаженство. 🙂 Още повече, ако лежим заедно в тревата, на земята, или сме седнали до/на някое дърво.

Още по-интересното на тази игра е, че облаците променят формата си много бързо и докато определиш каква е тя… след секунди вече е по-висока, или по-продълговата, по-тумбеста и кръгла, или по-размазана.. превръщайки се неусетно в нещо ново, носейки в себе си старото, предишното.

А играем ли на тази игра и като пораснем? (Съвсем друга тема е дали сме пораснали и доколко, или все още не съвсем… :))

Аз продължавам да я играя, всеки път като погледна към небето и облаците по него. Съвсем естествено ми се получава – да пусна на воля фантазията, да виждам посланията, да се забавлявам с промяната на формите.

Точно за забавлението от промяната се сетих през първата октомврийска утрин за тази година, гледайки облаците на поредния прекрасен изгрев. Бях го позабравила. Като дете се радвах на тази промяна, но с порастването забавлението ставаше все по-малко и все по-рядко. Гледах как облаците се променят пред очите ми, как цяло ято птици Феникс летяха в небето и различни пожари се палеха над върховете.

Облаците и техните форми са прекрасна метафора за промяната и аз си припомних, че:

• Рядко виждаме едно и също нещо като другия (на небето, в живота, в ежедневието…). Да, ние хората сме различни, затова хем е важно да ценим собствената си уникална гледна точка, хем да уважаваме гледната точка на другия. Развивайте гледната си точка, наблюдателността, фантазиите и мечтите си, това дава една гъвкавост за справяне с ежедневните ситуации.

• Често гледаме, но не виждаме. Не забелязваме формите, цветовете, нюансите. Все още спим. За нас е едно и също, признак за липсваща будност.

• Често забравяме, че извън нас е много интересно, и че има много, много какво да се види. Скучно ни е, животът е сив. Дали? 🙂

• Уж промяната изглежда бърза, но всъщност е много фина, постепенна и постоянна, често дори не разбираме как е настъпила, “преди (малко) беше друго, а пък сега…”.

• Винаги има индикации за промяната, друг е въпросът дали ги забелязваме.

• Промяната е неизбежна :).

• Промяната често ни плаши и поражда куп негативни емоции, а рядко ни забавлява :).

• Фокусирайки се върху собственото си ежедневие, забравяме да споделяме на другите до нас какво виждаме, на къде е отлетяла фантазията ни, какви са мечтите ни.

• Фокусирайки се върху собственото си ежедневие, забравяме да се поинтересуваме другите до нас какво виждат, на къде са отлетели фантазиите им, какви са мечтите им.

• Фокусирайки се върху собственото си ежедневие, забравяме да гледаме, да пускаме фантазията си на свобода, да мечтаем.

• От настройката ни към промяната зависи как ще ни се отрази тя – ще се уплашим, ще ни се иска да задържим старата, позната ни форма, или ще приемем, познаем и харесаме новата.

• Наблюдавайки промяната, можем да си позволим да останем не-въвлечени емоционално в процеса.

• Наблюдавайки промяната, можем да останем не-привързани към старото.

• Наблюдавайки промяната, можем да изберем да се забавляваме с нея.

• Можем, но не е лесно 🙂!

 

Каквото идва и се показва пред очите ни, в ежедневието ни, се е случило в естествения ход на живота и има причини за него – и както при облаците, се появяват нови форми, нови оттенъци, нови цветове, нови послания. Старото си отива, идва нещо различно. Долитат птици, които преди това са били другаде. Започват песни, които заместват тишината. Дочуват се човешки гласове, които до преди това са мълчали. Появява се някой, който също обича да е буден, обича изгревите, залезите, или просто да наблюдава облаците в небето, да наблюдава живота и промяната в него и който е щастлив да споделя какво вижда.

 

Първият октомврийски изгрев за 2016 г., който породи тези размисли, изглеждаше така:

 

 

 

 

Нощеска в нашия квартал валя. Дъждът ме събуди и две мисли се появиха веднага. Едната беше: прозорецът е отворен, ще намокри. Станах и го затворих. Другата: ех, заради дъжда няма да видя  и снимам хубав изгрев сутринта, пъстър и ярък като тези напоследък… И защо да бързам да ставам, като така или иначе няма да има слънце…?! 🙂

На сутринта, обаче, не беше точно така – дъждът беше спрял, а слънцето – сякаш предусетило, че ми липсва –  успя да си покаже красивото лице! ❤

Докато му се радвах и го снимах, си мислех за много хубавите напомняния, които все още недоразсънена успях да “уловя” от тази наглед незначителна случка, включваща нощ -сън – дъжд – събуждане – мисли – тъмно – облаци – предположения – няма изгрев – има изгрев – уау, че е красиво!

1) Дори да вали – в някакъв момент спира – буквално и преносно! 🙂

2) Дори да има облаци – в някакъв момент се раздигат – буквално и преносно! 🙂

3) Дори да изглежда, че дъждът и облаците са вечни – в някакъв момент ни изненадват, като си отиват внезапно, когато изобщо не сме очаквали! Буквално и преносно! За да ни разкрият гледка, която обичаме, или да ни покажат колко много и различни цветове има освен сивото и черното…

4) Не предполагай, Марги! Надигни се от леглото, отвори очи (може и в обратен ред) и ГЛЕДАЙ! 🙂 Увери се с очите си и с всичките си сетива какво се случва и какво Е точно в този момент – и си позволи да му се радваш!

5) Да, и първо – разбира се – е нужно да се събудиш! Буквално и преносно! 🙂

Такива ми ти, изгревни размисли. 🙂 Особено за преносните значения.

А вижте какво беше небето тази сутрин:

 

Когато от рано си на път, и се движиш бързо, и слънцето изгрява, и е много красиво, и снимаш с телефона през прозореца, и се радваш на цветовете и на зараждащия се нов ден, и се усмихваш, и усещаш живота с всяка своя клетка, и изпитваш благодарност за всичко, което Е – се получава нещо такова.

Пастелен изгрев в движение.

Някъде в България.