За голямата вода, мъничките страхове и метафорите на Живота

Още като дете четях много. Едни от любимите ми книги бяха за пътешествия, и то пътешествия по вода. Три от тях оставиха особен отпечатък у мен: „Ориноко“ от Аркади Фидлер, „Наследникът от Калкута“ от Роберт Щилмарк и „Две години ваканция“ от Жул Верн. Приключенски, с лодки и кораби, морски и речни, за преодоляване на препятствия и силен дух.

Когато в приключението присъства голяяямо количество вода – било под формата на море, океан или буйна, пълноводна река, то се изпълва с много специфична тръпка, с предаване (или не) пред стихиите, с много уроци за научаване, и се превръща в разказ за овладяване на собствените страхове…

Приключенията ми в море или река до сега са включвали пояс, дюшек, водно колело, надуваем банан, лодка с гребла, гумена лодка, моторна лодка, корабче, ферибот, надуваемо кану, кораб … 🙂

Много от познатите ми, които са карали каяци, споделяха колко е хубаво, интересно и забавно като преживяване, и аз отдавна исках да опитам каякинг, но все нещо се случваше, че да не успея. А идеята за каяк в морето ми беше леко притеснителна… Заради вълните, заради тъмните морски води, на които не виждам дъното, заради отдалечеността от брега, заради личните ми страхове от „голямата вода“… заради това, че в каяка си сам, и всичко е много по-мъничко в сравнение с големите лодки или кораби, и всичко зависи от мен самата… Спомних си книгите от детството и тръпката, която изпитвах, докато четях морските и речните истории, как исках да съм на мястото на героите… 🙂 Ето, че и възможността дойде. 😉

Както често се случва с новото, което предстои, бързичко преминаха през мен няколко въпроса: Дали ще се справя с предизвикателството (в случая – на „голямата вода)“? Дали няма да се обърна и да не мога да изляза после (равно на „да се проваля“)? Дали няма да е повече борба с вълните и разочарование, отколкото удоволствие? И подобни от сорта, свързани с по-малки или по-големи мои страхове. Но след като случих преживяването разбрах, че тези въпроси са били продиктувани от липсата ми на опит и нямат почва в реалността.

Не че те намалиха решителността ми да отида на морски тур с каяка, не че адреналинът още преди качването не беше висок. 🙂 Отидох, забавлявах се наистина много, удовлетворена съм, заредена съм с много нови впечатления и много осъзнавания за себе си, благодарна съм! И понеже Вселената е щедра, в рамките на по-малко от 24 часа имах не едно, а две морски преживявания – първо с каяк, а след това – и със сърф-ски.

За сърф-ски не бях чувала никога преди момента на качването ми в него. Много е различно като усещане и преживяване, в сравнение с каяка. От едно каране и вече съм абсолютен фен на сърф-ски-инга. 🙂 Защо ли? Каякът е бърз, безспорно може да се развие висока скорост с него, особено като се усвои техниката на гребане и се съобразяват вълните, но сърф-ски е още по-бърз и усещането е като да се носиш, да летиш по водата. С каяка удоволствието е повече от обикаляне около скали, от влизане в пещери (при тихо море), за наслада както навътре в морето, така и около брега, без бързане, което носи голям чар от това да можеш да видиш как изглежда скалистият бряг откъм морето. Много, много е красиво, удивително и толкова различно от гледките от брега, разкрива се изцяло нов свят! Със сърф-ски кефът е да си в открито море, навътре, където вълните са по-големи и е по-екстремно. Влизаш срещу тях, за да се спуснеш след това по тях в посока към брега още по-бързо и с още по-висока скорост. Отново не бързаш, но понеже формата на сърф-ски е по-издължена и той е по-тесен, скоростта му може да е много висока, с помощта на вълните и на вятъра. Хем сърфираш, хем се спускаш като със ски по наклона на вълните.

И какво се получи – аз и открито море, това се получи! 🙂 Аз, навътре в онази плашещата, „голяяяма вода“… 🙂 Виждах брега, но не бях влизала толкова навътре в морето, управлявайки съвсем сама „превозното средство“. 🙂 Беше прекрасна, емоционална, силна, всецяла тръпка! Усещах Живота в клетките си – чрез аромата на морето, звука на вълните и плясъка на греблата във водата, чрез вятъра в косите и скоростта, която постигах, чрез красотата на медузите, водораслите и цветовете наоколо…! И всъщност, страхът беше само в началото и беше съвсеееем мъничък, почти незабележим (но оправдан, хахаха!! :))), нали все пак навлизах в голяяяямата вода! ;)) А страхът беше мъничък и дори забравих за него почти веднага, защото се чувствах много стабилна със сърф-ски, чувствах се сигурна и в безопасност от момента на качването ми в него, усетих как откликва под мен на всяко мое, дори малко движение, и как аз му откликвам, как си пасваме и колко ни е взаимно хубаво! Веднага усетих много силна хармония между нас! ❤ Така е изработен, с такава форма, че е толкова чувствителен и реагира на всяко мое желание за промяна в посоката. Адмирации за който е постигнал това! Не само, че не се обърнах нито веднъж, нито с каяка, нито със сърф-ски, ами усещах центъра си много стабилен и в двата случая.

И двете ми морски приключения през тези по-малко от 24 часа бяха забележителни и запомнящи се. Различни едно от друго, но пълноценни и вълнуващи! Тези ми конкретни морски преживявания с каяка и сърф-ски ми показаха много метафори за самия Живот и ми напомниха, че не напразно в нашия език и в ежедневието си използваме много от тези метафори:

  • Да „грабна вълната“ е важно, а понякога от огромно значение, ако искам да ми е леко, плавно, летящо и постигащо. Да, може да е плашещо, защото придвижването може да е много бързо и докато се усетиш вече си минал голямо разстояние… и може да се почувстваш като във вакуум. Какво да правиш след това, как да управляваш каквото ти се случва? Има какво да се направи, винаги, във всеки един момент, но докато не тестваш всички посоки, няма как да знаеш коя какво ти носи и коя вълна накъде те отвежда … 🙂 Случва се да има и неподходящи вълни… и ако „грабнеш“ такава, да се озовеш върху някоя скала, на сушата или „на парчета“… :))) Но пък така се трупа много опит и преживяването при всички случаи си струва! 🙂
  • Да „се спусна по течението“ ме подкрепя и ми пести усилия, енергия, забавяне, ресурси. Когато съм „по течението“ мога да се отпусна, без съпротиви, и да усетя насладата от всичко наоколо. Да съм „по течението“ не е израз на слабост или малодушие и може да бъде много мъдър избор. Течението подкрепя, но това не значи да спра да управлявам „с греблата“ към желаната от мен посока. Има и повличащи, завихрящи течения… добре е да правим разликата между тях, и подкрепящите, улесняващите течения…
  • Да съм „срещу вълната“ често не се препоръчва от хора, които не са съвсем наясно какво точно означава това. Според тях това е опасно, ресурсоемко, дори глупаво. Със сърф-ски усетих много ясно какво всъщност означава. Да, и това може да е плашещо, защото вълната идва насреща, по-висока е от мен, а аз съм в голяяямата вода. Може да ме обърне, може да има неприятни последици… Умът се включва и чертае какви ли не картини… 🙂 На практика какво се случва – вълната се разбива в носа, част от водата ме залива, но минавам през нея и продължавам, и идва следващата, и продължавам, фронтално, и това е най-добрият избор, когато има вълни. Колкото и да идват срещу мен, минавам през тях. Сменя ли ъгъла дори малко, вероятността да се обърна/ забавя/ измокря още повече – нараства. Често пъти директното, безстрашно и отдадено преминаване фронтално през „вълната“, през проблема, пести най-много време и ресурси, и калява волята, силата, издържливостта. Също така – изглежда като най-страшното нещо, когато си в Житейския Океан…
  • Да съм „странично на вълната“, е най-опасното положение, когато съм в голяма вода. Може да има различни причини да се озова „странично на вълната“ – 1) подценила съм я; 2) престорила съм се, че я няма, надявайки се тя просто да (ме) отмине; 3) страхът е надделял и затова съм изпуснала контрола върху себе си или “превозното средство”. Да съм „странично“ на проблема ми пречи да го видя добре, да преценя „размера“ му, вади ме от собствения ми център, прави ме нестабилна и неефективна и в крайна сметка и малка вълничка, малък проблем, може да ме „преобърне“.
  • “Да съм в свои води” е много важно усещане за по-пълноценното изживяване от една страна на средата, в която съм попаднала, а от друга – на самото приключение. Колко от “океана на Живота” можем да наречем “свои води”? Какво прави едни “води” да ги усещаме като свои? И какво ни пречи да се чувстваме така? Дали другите хора или „лодки“, които плуват наоколо? Или може би пречка са водораслите, медузите, акулите, другите риби, вълните, вятъра и т.н. и т.н. Винаги можем да си намерим причина да не се чувстваме добре в дадени води. Но ако си намерим причина да се почувстваме добре там, изживяването ни ще е несравнимо по-наситено, цветно, живо и запомнящо се! Това е една много дълга тема и заслужава отделна статия. 🙂
  • Когато съм в „голяма вода“ и нямам достатъчно (или никакъв) реален, практически опит, доверието към по-опитните, към водачите и лидерите, е от много съществено значение. Его, „мерене“ на кой е по-по-най, суета, „знаене“ или арогантност – нямат място в тези приключения. Разбира се, може да съм чела много, да съм се информирала по темата за гребането, управлението, вълните и т.н. и т.н. и да си „мисля, че знам“ – но нямам практически опит, толкова. Доверие на първо място, че има кой да ме води, насочва, подкрепя. Когато ми предстои влизане в „голяма вода“, е много важно да избера точния водач – опитен, знаещ, спокоен и уверен, врял и кипял в такива големи води човек и лидер. Следване, отпускане, слушане и чуване на насоките, без опит за контрол над ситуацията – това са необходими елементи, за да се случи едно наистина прекрасно и удовлетворително преживяване. Дори да имаш опит с дадено нещо – влезеш ли в „голяма вода“, т.е. когато си в Живота, може да се случи буквално всичко – да се разрази внезапно „буря“ или да задуха „силен вятър“, или да „паднеш зад борда“… Каквото и да се случва, ако възприемаме ситуацията като нова, като че нещо ни е за пръв път, без да сме обременени от всичкото си „знание“ – хем насладата ще е по-голяма, хем можем да си спестим много неприятности. 🙂
  • С помощта на подходящото и хармонично за мен „превозно средство“ и подкрепата от точните водачи и спътници, мога да преодолея и премина през всяка вълна, през всяко „завличащо течение“ или изненада по трасето, както и през собствените си страхове.
  • „Голямата вода“, като метафора за големия, всеобхватен, дълбок Живот, ме учи на още повече издържливост, воля, последователност, отдаденост, стремеж, на излизане от зоната на комфорт и доближаване до една по-голяма осъзнатост за себе си. Как гребеш във водата може да е много показателно и за това как се справяш със самия Живот, в който понякога е спокойно и безветрено, но по-често е с вълни и вятър…

 

Големи и специални благодарности на Trip Kavarna и Галин Георгиев от Sea kayaking Bulgaria за подкрепата, насоката и водачеството в тези морски приключения! Беше ми важно да се чувствам спокойна и в сигурни ръце, за да мога да взема максимума от новите за мен преживявания – и точно така се чувствах, и точно това се получи. Много скоро отново ще се спусна по вълните със сърф-ски и ще се наслаждавам на скалите откъм морето и от каяка. 🙂

Повече информация за морския каякинг и за възможността да се изживеят лични и незабравими морски приключения, има на следните страници:

http://trip-kavarna.info/

https://www.facebook.com/trip.kavarna

https://www.facebook.com/seakayakingbulgaria/

 

P_20170630_180328_1-1
“Малкото море” до фара на Шабла
P_20170630_180132-2
“Малкото море” до фара на Шабла
0045054-2
Скалите при Тюленово. Снимка: Trip Kavarna
0044962-3
Скалите при Тюленово. Снимка: Trip Kavarna
0044672-6
Скалите при Тюленово. Снимка: Trip Kavarna
P_20170630_211439_1-2
Тюленово
011368-1
Снимка: Trip Kavarna
011508-2
Снимка: Trip Kavarna
013792-4
Снимка: Trip Kavarna
021707-3
Снимка: Trip Kavarna
DSC06623-5
Дуранкулак
P_20170701_113909_1-6
Дуранкулак
G0055627-2
Дуранкулак. Снимка: Trip Kavarna
G0055663-4
Дуранкулак. Снимка: Trip Kavarna
G0055666-6
Дуранкулак. Снимка: Trip Kavarna
G0055678-7
Дуранкулак. Снимка: Trip Kavarna
Advertisements
Image

Хубаво е да съм “виновна” ;)

Тази вечер, излизайки от магазина, по навик започнах да оглеждам небето, защото тъкмо беше залезно време. А то, заедно с изгревното време, ми е най-любимата част от денонощието. 😉 Погледнах в посока на залеза – да, прекрасни наситени оранжево-лилави цветове, но гледката се скрива от блоковете наоколо. Погледнах в другата посока – срещу залеза …. и видях невероятни облаци – и като форма, и като цвят! Просто оставих торбите с покупки на земята, извадих телефона и започнах да снимам. Около мен минаваха хора, заобикаляха ме и усещах как се чудеха защо така стоя по средата на улицата и какво правя… Няколко дори ми се издразниха съвсем открито… 🙂 Имаше достатъчно място да се мине около мен, но как така си позволявам да стоя тук по средата, и с едни торби?! Точно тези, раздразнените, започнаха да се обръщат, коментирайки ме осъдително и проследиха посоката, в която снимах… и в този момент чух едно от най-искрените възклицания в живота си: “Ехааааа, колко е красиво!!” … И отново усетих мощна емоция, извираща от тяхната посока, но този път – на благодарност, наслада, удоволствие! Каква бърза, мигновена промяна в настроението! Как една красива, естествена природна гледка, е способна да “влезе” в човека и да извади от него мекота, спокойствие, възторг… и приемане…! Усмихнах им се, без да кажа нищо, и те ми се усмихнаха в отговор, но погледите, които си разменихме, си казаха толкова много за тези няколко секунди! Аз бях “виновна”, че “се пречкам”, но бях “виновна” и за тази емоционална промяна, за тази пауза в тяхното бързане, за тези възклицания, за тази поета глътка вълшебство…

Дойдоха и още хора, виждаха мен и другите, че сме спрели и се взираме нагоре, спираха и те, и започваха също да се радват на гледката в небето… И се оказа, че просто правейки, каквото обичам да правя, давам пример на абсолютно непознати за мен хора да започнат да се вглеждат около себе си, да се отпускат, да започнат да виждат и да се радват на нещо “толкова тривиално” като едни (не)обикновени залезни облаци… ❤ Заедно с някакви непознати, на една обикновена улица, в един софийски квартал …

Сигурна съм, че тази случка ще се запомни от част от хората, които се събрахме и гледахме нагоре, от други – може би не. Ще се запомни от тези, възклицаващите – а съм сигурна именно заради автентичното възклицание, извиращо отвътре, от онази любяща част от нас, която е отвъд осъждането, отвъд раздразнението и неприемането на различните от теб. Сигурна съм и заради погледите, заради ценния обмен и ценния споделен миг, заради разменените усмивки.

Хубаво ми е да съм “виновна” за такива преживявания! Било то заедно с някакви непознати, на една обикновена улица, в един софийски квартал …  😉 ❤

P_20170626_205500_1-1

P_20170626_205517_1-2

P_20170626_210200_1-3

P_20170626_210329_1-4

P_20170626_210455_1-5

P_20170626_210959_1_1-6

P_20170626_211319_1-7

 

Северното Черноморие, мистика, вдъхновение

Обожавам Северното ни Черноморие! Откакто го “открих” преди 5 години, все се връщам там, все се изпълвам с ново очарование, все не ми стига да се потапям в атмосферата на малките или по-големи заливи, в природата, историята, простора, чистотата и свободата му. От град Каварна на север е пълно с толкова много места, които да те поемат, омагьосат, докоснат … които да останат в сърцето ти завинаги и като магнит да те привличат пак и пак … ❤

Зеленка е едно от тези места. За пръв път го зърнах тази година, пролетта, в края на април. Срещнахме се … и ме влюби!

Казват, че когато гледаш към залива на Зеленка и брега от морето, от кораб например, той прилича на зелено петно. А е зелено, заради стичащата се вода по скалите, растителността се напоява целогодишно – ето защо носи това име.

Местността се намира между село Българево и Нос Калиакра. Дива, красива, цветна, и в момента, в който се показа – побърза и да се скрие… Срамежлива, нежна, уханна, мистична. Мъглата се спускаше и вдигаше, всяка следваща минута ту се разкриваше гледка, ту изчезваше – невероятно вълшебство, динамика и взрив от емоции! И наистина – зеленото, тюркоазеното, прозрачното синьо се виждаха в мъглата и правеха всичко наоколо да изглежда нереално, извънземно, пленително … А Нос Калиакра съвсем леко се подаваше зад облаците и само загатваше, че е някъде там …

Благодарна съм, че тази първа наша среща (и сигурна съм – не последна) беше точно тогава, точно в този момент, точно по това време, точно при тези атмосферни условия, точно с хората, с които бях.

 

“Виновници” за това откривателско-фотографско пътешествие и за чудните преживявания и емоции:

Фотосинтезис – място за фотография, хора и идеи

https://photosynthesis.bg/

https://www.facebook.com/PhotoSynthesis.bg/

 

Trip Kavarna 

http://trip-kavarna.info/

https://www.facebook.com/trip.kavarna

https://www.facebook.com/seakayakingbulgaria/

 

Къща за гости “Левана”/ ”Levana” Guest House

https://www.facebook.com/LevanaHouse/

 

To be continued … 😉

 

DSC06613-1

DSC06616-2

DSC06618-3

DSC06629-4

DSC06638-1

DSC06654-2

DSC06665-3

DSC06680-5

2016-та година в емоции и усещания

Изтърколи се още една година. 2016-та беше особена, в много отношения. Година на много лични промени, вътрешни и външни. Според моментната емоция бих я нарекла тежка, или интересна, разтърсваща, вълнуваща, много динамична, или специална… При всички случаи – много запомняща се!

Говорихме си с един приятел, който следва блога ми, как думите носят специфичен заряд според това дали ги пишеш или четеш… и как аз преживявам дълбоко емоционално всяка една от думите, които пиша, и тази емоция (надявам се) се предава и се усеща от четящия… Сега, в следващите редове, това е по-валидно от всякога… Интересното е, че когато не си в „обувките на другия“, вероятно отвън може да се видят само забавления, пътешествия и приятни моменти, а всъщност всичко това е само фон на случващото се с голяма интензивност вътре…

Ето една по-различна равносметка, за мен отминаващата 2016 година изглеждаше и я усетих така…:

ЯНУАРИ – Празници. Приятели. Начало на моята лична година. Рожденият ми ден. Носталгия, празнота. Изгреви. Фотография. Мечти, желания, стремежи. Приключване на нещо. Тъга. Страхове. Планиране на много мечтано пътуване. Надежда. Студ, зима. Още много студ. Отменяне на мечтаното пътуване. Разочарование. Болка. Планина, минерален басейн. Приятели, купон. Осъзнавания. Меланхолия. Подкрепа.

ФЕВРУАРИ – Изгреви. Фотография. Приключване на нещо. Тъга. Мъка. Болка. Дъщеря ми пораства с още една година, в деня на любовта. Благодарност. Въпроси. Кръстопътища. Гмуркане на дълбоко. Осъзнавания, сълзи. Страхове. Празнота. Нови приятели. Предизвикателства. Подкрепа.

МАРТ – Пътуване. Румъния. ❤ Карпатите. Много, много красота. Ген ключовете, обучение, дълбочина. Знания. Предизвикателства. Осъзнавания, сълзи. Страхове. Опознаване. Усамотение. Медитации. Интуиция. Още нови приятели. Пролет. Цъфнали дървета. Надежда. Фотография. Благодарност. Дунав. Пътуване. Отново Румъния. ❤ Важни житейски срещи. Начало на много важно пет месечно приключение. Дунав. Шир. Свобода. Облаци. Усещане за живот.

АПРИЛ – Осъществяване на много мечтаното пътуване! Турция. Кападокия. ❤ Припомняне на нещо отминало… Дежа вю. Интуиция. Нови приятели. Фотография! Учене. Природа. Дух. История. Приключения. Страхове. Полет с балон! Сбъднати мечти. Свобода. Щастие. Трепет. Ген ключовете, обучение. Осъзнавания. Телевизионно участие. Вълнение. Ново пътуване. Гърция! ❤ Фотография! Учене. Природа. Езеро. Планина. Дух. Нови приятели. Приключения. Първи офроуд. Ново пътуване. Словения! ❤ Фотография! Учене. Природа. Сняг. Езеро. Лебеди. Планини. Слънце. Нови приятели. Приключения. Вълшебства. Влюбване в Словения. Пълнота. Вдъхновение. Благодарност. Усещане за живот.

МАЙ – Кратка спирка в Хърватска. ❤ Дъжд. Облаци. Фотография. Природа. Вълнение. Телевизионно участие. Срещи. Пътуване. Дунав. Румъния. ❤ Нови приятели. Приключения. Предизвикателства. Комфортна зона ли? Страхове. Осъзнавания. Надскачане на себе си. Учене. Сълзи. Емоции. Яснота. Мъгла. Приключване на нещо. Тъга. Бунт. Гняв. Ген ключовете. Подкрепа. Залези.

ЮНИ – Природа. Планина. Фотография. Подкрепа. Пътуване. Една непозната Румъния. ❤ Благодарност. Дунав. Приключения. Предизвикателства. Планина. Много красота. Природа. Язовир. Фотография. Нови приятели. Споделеност. Учене. Страхове. Осъзнавания. Усамотение. Меланхолия. Дъжд. Залези.

ЮЛИ – Пътуване. Румъния. ❤ Дунав. Приключения. Предизвикателства. Трудности. Учене. Осъзнавания. Сълзи. Подкрепа. Между небето и земята! ❤ Раждане на личния ми блог (заченат преди 4 години, но роден през юли 2016 г.). Дунав. Състезание. Кану. Меланхолия. Дъги. Отново Румъния. Празнуване. Приключване на нещо. Тъга. Самота. Празнота. Благодарност. Залези. Дестинация – море!

АВГУСТ – Море, плаж. Изгреви. Вълни. Миди. Фотография. Медитации. Свобода. Осъзнавания. Време само за мен. Спорт. Интегритет. Приключване на нещо. Тъга. Много тъга. Самота. Сълзи. Затваряне. Усамотение. Спомени. Носталгия. Страхове. Тъмнина. Благодарност. Доверие. Колелото ми. Пътуване. Беглика! ❤  Фестивал, природа. Планина, язовир. Ген ключовете. Даване и получаване. Учене. Приключения. Снимки. Меланхолия. Вглъбяване. Вдъхновение. Емоции. Нови приятели. Незабравими срещи. Подкрепа.

СЕПТЕМВРИ – Тук и сега. Учене. Центриране. Благодарност. Нови приятели. Пътуване. Кратко Черно море. Изгреви. Фотография. Стари приятели. Подкрепа. Пътуване. Черна гора. ❤ Природа! Адриатическо море. Трепет. Слънце. Споделеност. Сила. Планини. Влюбване в Черна гора. Хъватска. ❤ Красота. Дух. История. Приключения. Семейството! Съвместност. Още изгреви. Залези. Колелото ми. Планина, минерален басейн. Нови житейски срещи. Емоции. Благодарност. Усмивки. Медитации. Усещане за живот.

ОКТОМВРИ – Нови житейски срещи. Емоции. Трепет. Учене. Тантра. Женска енергия. Усещане за живот. Осъзнавания. Нови приятели. Музика. Приключване на нещо. Тъга. Пустота. Природа. Есен. Колелото ми. Цветове. Изгреви. Фотография. Благодарност.

НОЕМВРИ – Семейни празници. Изгреви. Залези. Болести. Болница. Страхове. Лекарства. Самота. Преоценки. Страхове. Осъзнаване. Вглъбяване. Тъга. Учене. Емоции. Есен. Стари приятели. Споделеност. Подкрепа. Интуиция. Пътуване. Румъния транзит. Молдова. ❤ Топлина. Нови приятели. Танци. Усмивки. Нежност. Гордост. Трепет. Украйна. ❤ Близост. Уют. Грижа. Доверие. Енергия. Молитви. Далечен прекрасен Дунав. Фотография. Приключения. Свобода. Емоционално разтърсване. Коняк. Шоколад. Подкрепа. Влюбване в Украйна. Осъзнавания. Семейството! Ухание на зима.

ДЕКЕМВРИ – Даване и получаване. Нови приятели. Изживявания. Гмурване на дълбоко. Споделеност. Съпротива. Осъзнавания. Учене. Приключване на нещо. Тъга. Доверие. Сила. Увереност. Знания. Изгреви. Фотография. Надежда. Парти. Изтощение. Купон. Умора. Подкрепа. Вдъхновение. Залези. Медитации. Кармична среща. Мечти. Трепет. Разпознаване. Смях. Отпускане. Енергия. Дежа вю. Приключения. Планиране на ново пътуване. Лекота. Усещане за живот. Подготовка на моя фотографска изложба в началото на следващата година. Вълнение. Празници. Семейството! Спокойствие. Уют. Огромна Благо-дарност. Любов. Щастие. Пътуване …. ЖИВОТ.

Благодарна съм, че я из-ЖИВЯХ тази 2016 година, че я имаше в живота ми точно такава, каквато беше, че научих и осъзнах толкова много неща, че пътувах до стари и много нови места, и се докоснах до себе си в още по-голяма дълбочина, опознавайки една по-различна Марги. 🙂 Благодарна съм, че си позволих – предизвикателствата, уроците, преживяванията и емоциите! ❤

Пожеланията ми към себе си и към всички нас за новата 2017 г. са: каквото и да се случва – да се доверим, че това е най-доброто за нас. Нека нашите случки, емоции, хора и неща да бъдат наистина изцяло, 100% наши през новата година – за кратко или за дълго е без значение, важното е изживяванията да са истински и пълноценни! Пожелавам свобода, разтваряне, полет, любов, пълнота, изобилие, удовлетворение, отдаденост, споделеност и реализирани мечти!

ДА БЪДЕ! ❤

 

dsc02735-2

dsc04992-5

dsc05537-7
Румъния, гр. Рашнов
dsc07632-8
Турция, Кападокия
dsc01389-1
Словения, Блед
dsc00240-1-3_3-1
Гърция, Керкини

dsc04545-1

dsc05583-2
Румъния, гр. Клуж-Напока
img_20160703_150005-pano-2
Около София
dsc01256-1
Черно море, Шабла
dsc03648-1
Родопи, яз. Голям Беглик
dsc07582-3
Хърватска, гр. Дубровник
dsc09466-3
Есен
dsc01410-3
Украйна
dsc01734-17
Молдова
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Свобода и споделеност ❤
13838552_10206673536417345_789246849_o
Аз сред вълшебствата на Живота ❤
Image

Какъв е вкусът на „солта на земята“

Що за въпрос!? Много ясно, щом е сол значи вкусът е солен!

“Солта на земята” е метафора за нас, хората. Още от Библията – „Вие сте солта на земята“ … Какъв е нашият вкус? Да, солен, но не само, не само …

Наистина, повод за размислите ми е филмът „Солта на земята“ на Вим Вендерс и Джулиано Рибейро Салгадо (четете спокойно, за който не го е гледал – не подсказвам). Има много ревюта и статии за него, общото между тях е, че всички те са написани с различна степен на силна емоционалност. Защото този филм въз-дей-ства!

Ще кажете – какво пък, има толкова въздействащи филми! Има, вярно е. Тук има и много повече от това. Не само защото е филм за фотограф и фотография! 🙂 Има разтърсване, събуждане, послания, които разкъсват и същевременно затварят, но и отварят сърцето. Които посяват градивния бунт в нас, желанието за промяна и принос към цялото!

“A photographer is literally somebody drawing with light. A man writing and rewriting the world with light and shadows.” -Sabastião Salgado.

Това е много повече от филм за живота и пътя на един от най-известните фотографи в света – бразилецът Себастиао Салгадо. Толкова много и различни емоции … Основна бе възхитата, адмирацията – пред таланта на Себастиао, способността му да улавя моментите, силният му дух, неотклонното следване на мечтите,  любовта му към фотографията и пътешествията, възхита от безкрайната подкрепа и тоталната отдаденост на любимата му жена, от смирението пред изненадите на живота и енергията да продължаваш да подкрепяш и обичаш с всичко в теб, и да правиш това, към което те зове сърцето… Но не само възхита, избухнаха и преливаха преклонение, мъка, ужас, невъзможност, състрадание, гняв, объркване, много тъга, бунт, съпротиви, страхове, паника, още гняв… и много любов – към Хората, към Човеците. Звучи много апокалиптично, и е. Същевременно – един от най-човешките филми. За това как чрез това да бъдеш себе си и чрез любимата си фотография можеш да информираш, покажеш, разтърсиш, събудиш, скандализираш, приземиш, издигнеш, насочиш, организираш и да ПРОМЕНЯШ света. И хората в него.

Какво може да накара влюбен в заниманието си и в живота фотограф да остави фотоапарата и да не иска повече да снима? Какво може да го излекува? Какво сме без хората до нас, без тези, които ни подкрепят и обичат? А какво сме с хората до нас … и с всички останали хора по земята? Можем ли да живеем заедно? Как да? Защо не? Какво сме с природата, ами без нея?

“Солта на земята” е метафора за нас, хората. Ние, които създаваме и разрушаваме, които градим и унищожаваме. Които мразим и обичаме. Какъв е нашият вкус? Той включва цялото разнообразие на нашите емоции, мечти, надежди, стремежи, желания, постъпки. На сбъдването и несбъдването. На прекъсването на пътя и невъзможността да продължим, по най-различни причини. На лъчите надежда, които се прокрадват … и угасват. Когато сме щастливи, спокойни, усмихваме се и обичаме, нашият вкус е приятно-сладък… Когато страдаме и сме преследвани, измъчвани, убивани, когато се ненавиждаме, не се разбираме и се мачкаме взаимно, когато загиваме от глад в свят със свръх-изобилие на ресурси… сме солени, но не само, не само … толкова пре-солени, от сълзите ни и цялата тази несправедливост около нас, че чак горчим.

Това е филм, който въздейства за много-много-много дълго. Завинаги. На всички нива. Чийто вкус се помни. И много трудно се преглъща… Дано го гледат максимално много хора, за да разберат най-после, може би, какво е да си човек и какво е да не си… Не че не знаем! Знаем, но … Мисля, че все още има масово неразбиране по тези въпроси… Трудни въпроси, (не чак толкова) трудни отговори. ❤

И финал, който връща надеждата. Възможно е, можем! Да живеем заедно – ние хората, и ние с природата. И да я овкусяваме нежно, търпеливо, с мекота – с нашата сол и с много любов! ❤

 

Ето линк към филма (с номинация за „Оскар“ за най-добър документален филм за 2015 г.), в IMDb:

http://www.imdb.com/title/tt3674140/

 

и към трейлъра:

 

 

 

Image

След дъжда – дъга

Винаги, когато вали – и преди, и след дъжда, има уникално небе! Всякакви цветове и форми, и друго си е да имам фотоапарат под ръка точно тогава! 🙂 Когато нямам, снимам с телефона, но точно днес се радвам, че бях екипирана и с двата обектива. :))) Успях отново да уловя дъгата – появи се за кратко и се подаде само мъничко от облаците, но … достатъчно, за да промени цялото небе, да дари макар и кратка радост и да изчезне също толкова бързо, колкото и се появи, и ако не бяха снимките, щях да се запитам наистина ли я имаше … ❤

При-вечерното небе на 15.07.2016 г. изглеждаше така:

 

DSC07914-1

DSC07915-2

DSC07916-3

DSC07920-4

DSC07924-6

DSC07925-7

DSC07926-8

 

 

 

За творческото начало или Аз Творец Ли Съм?

Задавали ли сте си някога въпроса “Аз творец ли съм”? Аз да, многократно, особено преди няколко години. Колко пъти сте отхвърляли положителен отговор веднага, без колебание? Аз да, многократно, особено преди няколко години.

Посланията ми са основно към два типа хора. Към тези, които въпреки отхвърлянето, недоверието или неувереността, усещат, че има НЕЩО в нас, дори да не знаят какво точно е това, което ни кара да сме будни и да влагаме енергията си в много и най-различни  кративни начинания. И към тези, които вече са открили това огънче и биха могли чрез своя пример и подкрепа да “запалят” и да “заразят” с вдъхновение около себе си.

Всъщност, има и един трети тип хора – които, без значение дали са открили и осъзнали съзидателния импулс в себе си или не, отричат, че го има, и чрез думи и действия омаловажават усилията на останалите, вярвайки, че не на всеки му е дадено да бъде творец. От личен опит мога да ви разкажа (и ще го правя занапред) за много случки в живота ми, в които съм се срещала с такива хора и съм позволявала те да ми вменяват аз каква съм, “взимала” съм си техните мнения и критики и поради куп причини (страх, неувереност, липса на подкрепа или на достатъчно знания по темата и т.н.) съм оставяла те (несъзнателно да) смачкват искричките вътре в мен. В болшинството от случаите тези хора наистина не осъзнават какво правят, и се надявам ако някой се разпознае тук, да стане по-буден за своите думи и действия към останалите. Но това не е фокусът ми сега.

Да се върнем на въпроса! 🙂

Всеки има и носи творческото (съзидателното, креативното) начало в себе си.

Но дали ще намери смелостта и решителността:

  • да допусне, че го има, че може и е възможно да бъде творец, или … никога няма да повярва в това?
  • след като го допусне за възможно, да го потърси вътре, колкото и на дълбоко да е, или … ще се откаже, защото “творческите залежи и съкровища” са затрупани с прекалено много страхове и други интересни неща, които му пречат да го достигне?
  • да го открие и да започне да усеща увереност в себе си или … ще се остави страховете да надделеят отново?
  • да го извади от себе си, навън, под каквато и да е форма или … ще се възпира, давайки всякакви аргументи защо да не го направи?
  • да бъде постоянен и упорит в своя стремеж към творчество, или … различни вътрешни и външни фактори ще повлияят и ще попарят все още крехките опити за съзидание…

 

Аз съм преминавала през всичките тези фази и състояния многократно, в някои от тях се задържах по-дълго, в други – дори мъчително дълго, задавах си въпроси, търсех, откривах, спирах и тръгвах, осъзнавах и се уверявах колко сме еднакви ние, хората, по отношение на процесите, през които преживяваме на психологическо и емоционално ниво и същевременно – колко сме различни в своята пъстра съзидателност …  Откривах различна подкрепа по време на този нов за мен път – под формата на книги, на филми, изложби, лекции и семинари, на срещи и разговори с най-различни творци и хора с креативни дарби  (художници, писатели и поети, режисьори, фотографи, артисти, дизайнери и т.н.), и съм тук да подкрепя на свой ред всеки, който разпознава това, което споделям, но … все още е под влияние на втората част на гореизброените състояния … тези след “или …”.

Искаш ли да ми споделиш как се случва при теб това търсене? Къде са най-големите ти трудности? Къде е “паркирана” твоята творческа енергия? В глух коловоз или я пускаш да пътува, дори да не е ясна все още посоката на това пътешествие?

Искаш ли да ми зададеш въпрос? Насърчавам те да го направиш. И да следваш своя собствен стремеж.

Дали знаеш или не знаеш каква е твоята страст – няма значение. Дори не е нужно да знаеш – продължи напред, бъди отворен, опитвай нови неща … и ще останеш изненадан!

Отговорът на въпроса в заглавието е ДА! Аз мога! Ти можеш! Всеки може! 🙂

Да се насладим напътуването… 🙂

 

DSC05389-1-1

 

DSC05393-1

 

DSC05402-1

 

 

 

 

 

 

Image

Кападокия – земята на красивите коне (1)

След град Аксарай, централна Турция, се наслаждаваме на прекрасните гледки на втората по височина вулканична планина на Анатолийското плато – вулканът Хасандаг. Това е един от трите вулкана в Кападокия, който чрез изригванията си, лавата и пепелта, спомага за образуването на най-различни невероятни земни форми, като приказните комини и дълбоките каньони. Навлизаме в областта Кападокия от долината Ихлара. Това е каньон с дълбочина на места до 150 м. Заради причудливия релеф, това място е избрано за част от снимките на филма „Междузвездни войни“.

 

This slideshow requires JavaScript.

 

Ихлара е сред първите места, където търсят защита и убежище гонените от римляните християни. Тук има стотици антични църкви, над 150 на брой. Най-големият скален манастир в Кападокия е тук, в тази долина – манастирът-крепост Селиме (8 – 9 век). Бил е образователен и военен център, убежище, приютявал е хора от поне 8 различни цивилизации. Има помещения за монасите, за животните, кухня, църква с размерите на катедрала, тайни коридори и тунели като лабиринт, двор за провеждане на важни религиозни и военни срещи. Времето, нужно за разглеждане на цялата долина с всички нейни забележителности е поне един ден.