Все по-малко са цветните оттенъци вечер преди залез.. Все повече са сивите, оловни нюанси, все по-бързо се скрива слънцето и все по-бързо настъпва тъмнината.. По небето се усещат и настроенията на природата, прозира тъгата по отминалото лято и незабравимите летни, топли, ярки изживявания, то напомня за приближаващите все по-есенни, по-облачни и по-студени вечери.. Но не отнема от своята красота, магичност и чудни послания. Винаги, и сред най-оловно сивото, има светлина, има малко или повече цвят, има надежда, има зрънце доверие, има напомняне, че съществува пъстрота, че съществува кръговрат. Че всичко е наред. Че всичко е прекрасно такова, каквото е – сиво или цветно, студено или топло, лятно или есенно, продължително или кратко.

Усмихнах се на днешното вечерно-есенно небе, защото отново ме изпълни с вдъхновение, покой, нежност. И благодарност, че го видях и обменихме любов и днес. ❤