Image

Хубаво е да съм “виновна” ;)

Тази вечер, излизайки от магазина, по навик започнах да оглеждам небето, защото тъкмо беше залезно време. А то, заедно с изгревното време, ми е най-любимата част от денонощието. 😉 Погледнах в посока на залеза – да, прекрасни наситени оранжево-лилави цветове, но гледката се скрива от блоковете наоколо. Погледнах в другата посока – срещу залеза …. и видях невероятни облаци – и като форма, и като цвят! Просто оставих торбите с покупки на земята, извадих телефона и започнах да снимам. Около мен минаваха хора, заобикаляха ме и усещах как се чудеха защо така стоя по средата на улицата и какво правя… Няколко дори ми се издразниха съвсем открито… 🙂 Имаше достатъчно място да се мине около мен, но как така си позволявам да стоя тук по средата, и с едни торби?! Точно тези, раздразнените, започнаха да се обръщат, коментирайки ме осъдително и проследиха посоката, в която снимах… и в този момент чух едно от най-искрените възклицания в живота си: “Ехааааа, колко е красиво!!” … И отново усетих мощна емоция, извираща от тяхната посока, но този път – на благодарност, наслада, удоволствие! Каква бърза, мигновена промяна в настроението! Как една красива, естествена природна гледка, е способна да “влезе” в човека и да извади от него мекота, спокойствие, възторг… и приемане…! Усмихнах им се, без да кажа нищо, и те ми се усмихнаха в отговор, но погледите, които си разменихме, си казаха толкова много за тези няколко секунди! Аз бях “виновна”, че “се пречкам”, но бях “виновна” и за тази емоционална промяна, за тази пауза в тяхното бързане, за тези възклицания, за тази поета глътка вълшебство…

Дойдоха и още хора, виждаха мен и другите, че сме спрели и се взираме нагоре, спираха и те, и започваха също да се радват на гледката в небето… И се оказа, че просто правейки, каквото обичам да правя, давам пример на абсолютно непознати за мен хора да започнат да се вглеждат около себе си, да се отпускат, да започнат да виждат и да се радват на нещо “толкова тривиално” като едни (не)обикновени залезни облаци… ❤ Заедно с някакви непознати, на една обикновена улица, в един софийски квартал …

Сигурна съм, че тази случка ще се запомни от част от хората, които се събрахме и гледахме нагоре, от други – може би не. Ще се запомни от тези, възклицаващите – а съм сигурна именно заради автентичното възклицание, извиращо отвътре, от онази любяща част от нас, която е отвъд осъждането, отвъд раздразнението и неприемането на различните от теб. Сигурна съм и заради погледите, заради ценния обмен и ценния споделен миг, заради разменените усмивки.

Хубаво ми е да съм “виновна” за такива преживявания! Било то заедно с някакви непознати, на една обикновена улица, в един софийски квартал …  😉 ❤

P_20170626_205500_1-1

P_20170626_205517_1-2

P_20170626_210200_1-3

P_20170626_210329_1-4

P_20170626_210455_1-5

P_20170626_210959_1_1-6

P_20170626_211319_1-7

 

Advertisements
Image

Замъкът Пелеш, Румъния

До град Синая в Румъния се намира вълшебният замък Пелеш. Място като от приказките. Когато се появи пред очите ми, видях един от замъците на принцовете и принцесите, които обичах в детството си (и все още обичам). Разкош, романтика, красота, магнетичност, мистичност. Природата, планината, гората, есента, дърветата, листата, въздухът, пътеките, архитектурата, паркът, градините, къщичките наоколо, атмосферата – всичко се съчетава в една чудна смесица от фантазии, реалност, не-реалност, минало, настояще, бъдеще, спокойствие, застиналост, движение, трептене, лека тъга, надежди, усмивки, дълбочина, микс от емоции, пърхане, полет на душата и усещане за пълнота.

Усещане за присъствие. Усещане за бъдене на точното място в точното време. Усещане за начало на нещо ново, различно, незнайно, предстоящо.

Преди точно една година, в средата на октомври 2015 г., замъкът Пелеш и околностите му изглеждаха така, точно като в приказките:

dsc09714-1

dsc09715-2

dsc09722-3

dsc09726-4

dsc09729-5

dsc09734-7

dsc09737-8

dsc09747-9

dsc09748-10

dsc09749-11

dsc09750-12

dsc09752-13

dsc09753-14

dsc09759-15

dsc09760-16

dsc09761-17

dsc09762-18

dsc09763-19

dsc09764-20

dsc09766-21

dsc09769-22

dsc09772-1

dsc09773-24

dsc09775-25

dsc09779-26

dsc09785-27

dsc09787-28

dsc09791-29

dsc09793-30

dsc09794-31

dsc09795-32

dsc09796-1

dsc09797-2

dsc09799-35

dsc09802-36

dsc09804-37

dsc09813-38

dsc09820-41

dsc09823-42

dsc09824-43

dsc09841-45

dsc09844-46

dsc09845-47

dsc09847-48

dsc09848-49

dsc09852-50

dsc09855-51

dsc09858-52

Image

Изгрев 20.09.2016

Един от последните летни изгреви за тази година. Много драматичен. Показа си красотата и изчезна зад облаците.. Скоро ще се превърне в дъжд, но имаше своя не кратък момент на величие и пълен блясък! Вълшебно! ❤

И много силна метафора за самия живот… раждаме се, всеки ни се радва, красиви сме, растем, блестим .. после избледняваме и се превръщаме в облаци или капки дъжд … Пред-есенно настроение.

 

dsc05914-1dsc05915-1dsc05916-2dsc05917-3dsc05922-5dsc05924-6dsc05925-7dsc05927-8dsc05929-9dsc05930-10dsc05933-12dsc05934-13dsc05937-15dsc05938-16dsc05940-17dsc05941-18dsc05947-21dsc05948-22dsc05949-23dsc05950-24dsc05951-25dsc05952-26dsc05953-27dsc05954-28dsc05955-29dsc05956-30dsc05957-31dsc05959-32dsc05960-33dsc05961-34dsc05964-36

Image

Залез 13.09.2016

Това е резултатът, когато имам да върша нещо важно, но поглеждам към небето … а там се вихри такава красота, по залез то е отново толкова вълшебно и така ме привлича, че искам да го гледам, искам да го снимам, искам да го споделя!

 

Спрях другото занимание, погледах и се заредих с цветове и форми, поснимах, споделям го! 🙂 ❤

 

dsc04725-2-1dsc04726-2-2dsc04727-2-3dsc04728-2-4dsc04730-5dsc04731-6dsc04735-8dsc04736-9dsc04737-10dsc04738-11dsc04740-12dsc04743-14dsc04744-15dsc04750-20dsc04751-21dsc04752-22dsc04754-24dsc04758-25dsc04760-26dsc04766-31dsc04768-33dsc04772-35

 

 

Image

Какъв е вкусът на „солта на земята“

Що за въпрос!? Много ясно, щом е сол значи вкусът е солен!

“Солта на земята” е метафора за нас, хората. Още от Библията – „Вие сте солта на земята“ … Какъв е нашият вкус? Да, солен, но не само, не само …

Наистина, повод за размислите ми е филмът „Солта на земята“ на Вим Вендерс и Джулиано Рибейро Салгадо (четете спокойно, за който не го е гледал – не подсказвам). Има много ревюта и статии за него, общото между тях е, че всички те са написани с различна степен на силна емоционалност. Защото този филм въз-дей-ства!

Ще кажете – какво пък, има толкова въздействащи филми! Има, вярно е. Тук има и много повече от това. Не само защото е филм за фотограф и фотография! 🙂 Има разтърсване, събуждане, послания, които разкъсват и същевременно затварят, но и отварят сърцето. Които посяват градивния бунт в нас, желанието за промяна и принос към цялото!

“A photographer is literally somebody drawing with light. A man writing and rewriting the world with light and shadows.” -Sabastião Salgado.

Това е много повече от филм за живота и пътя на един от най-известните фотографи в света – бразилецът Себастиао Салгадо. Толкова много и различни емоции … Основна бе възхитата, адмирацията – пред таланта на Себастиао, способността му да улавя моментите, силният му дух, неотклонното следване на мечтите,  любовта му към фотографията и пътешествията, възхита от безкрайната подкрепа и тоталната отдаденост на любимата му жена, от смирението пред изненадите на живота и енергията да продължаваш да подкрепяш и обичаш с всичко в теб, и да правиш това, към което те зове сърцето… Но не само възхита, избухнаха и преливаха преклонение, мъка, ужас, невъзможност, състрадание, гняв, объркване, много тъга, бунт, съпротиви, страхове, паника, още гняв… и много любов – към Хората, към Човеците. Звучи много апокалиптично, и е. Същевременно – един от най-човешките филми. За това как чрез това да бъдеш себе си и чрез любимата си фотография можеш да информираш, покажеш, разтърсиш, събудиш, скандализираш, приземиш, издигнеш, насочиш, организираш и да ПРОМЕНЯШ света. И хората в него.

Какво може да накара влюбен в заниманието си и в живота фотограф да остави фотоапарата и да не иска повече да снима? Какво може да го излекува? Какво сме без хората до нас, без тези, които ни подкрепят и обичат? А какво сме с хората до нас … и с всички останали хора по земята? Можем ли да живеем заедно? Как да? Защо не? Какво сме с природата, ами без нея?

“Солта на земята” е метафора за нас, хората. Ние, които създаваме и разрушаваме, които градим и унищожаваме. Които мразим и обичаме. Какъв е нашият вкус? Той включва цялото разнообразие на нашите емоции, мечти, надежди, стремежи, желания, постъпки. На сбъдването и несбъдването. На прекъсването на пътя и невъзможността да продължим, по най-различни причини. На лъчите надежда, които се прокрадват … и угасват. Когато сме щастливи, спокойни, усмихваме се и обичаме, нашият вкус е приятно-сладък… Когато страдаме и сме преследвани, измъчвани, убивани, когато се ненавиждаме, не се разбираме и се мачкаме взаимно, когато загиваме от глад в свят със свръх-изобилие на ресурси… сме солени, но не само, не само … толкова пре-солени, от сълзите ни и цялата тази несправедливост около нас, че чак горчим.

Това е филм, който въздейства за много-много-много дълго. Завинаги. На всички нива. Чийто вкус се помни. И много трудно се преглъща… Дано го гледат максимално много хора, за да разберат най-после, може би, какво е да си човек и какво е да не си… Не че не знаем! Знаем, но … Мисля, че все още има масово неразбиране по тези въпроси… Трудни въпроси, (не чак толкова) трудни отговори. ❤

И финал, който връща надеждата. Възможно е, можем! Да живеем заедно – ние хората, и ние с природата. И да я овкусяваме нежно, търпеливо, с мекота – с нашата сол и с много любов! ❤

 

Ето линк към филма (с номинация за „Оскар“ за най-добър документален филм за 2015 г.), в IMDb:

http://www.imdb.com/title/tt3674140/

 

и към трейлъра:

 

 

 

Image

Последният августовски залез за 2016 г.

Сладки оранжево-розови облаци, пухкави и нежно-променящи се имаше снощи – последната августовска вечер за 2016 г. Само черният облак в ъгълчето там някъде напомни, че не е за подценяване. 🙂 Изля се порой буквално за секунди, хей така уж от “нищото”, всред оранжево-розовите отблясъци, изливаше се повече от половин час, а последните слънчеви цветове все още се виждаха, когато спря. Много красиво и изненадващо-възклицаващо, припомни ми колко преходно, бързо променящо се и крехко е всичко в нас и около нас… И колко е важно да се наслаждаваме на каквото има в точно този момент, и да приемаме отворено следващото, което ни поднася животът.  Било то и буря, измокряне, промяна. ❤

Снимките са точно преди и в самото начало на пороя. 🙂

 

DSC04504-2

DSC04506-3

DSC04507-4

DSC04508-5

DSC04509-6

DSC04512-8

DSC04514-10

DSC04515-11

DSC04519-13

DSC04521-14

DSC04522-15

DSC04525-17

DSC04528-19

DSC04531-20

DSC04532-21

DSC04535-22

DSC04537-24

DSC04538-25

DSC04539-26

DSC04541-28

DSC04543-30

DSC04545-32

Image

Един час преди залеза

Край на работната част от деня. Фотоапарат. Хора. Звукове. Хора. Фестивал. Движение. Настроение. Жужене. Хора. Поляна. Палатки. Пътека. Дървета. Бряг. Язовир. Мостче. Йога. Музика. Канута. Слънчеви лъчи. Наслада. Снимки. Камъни. Вятър. Вълнички. Красота! Кану. Усмивки. Помахване. Думи. Снимки. Куче. Разходка. Игра. Палатки. Заливче. Още красота. Лъчи. Снимки. Хамак. Въздух. Зеленина. Чистота. Дървета. Шишарки. Столче. Масичка. Огнище. Приятели. Разговор. Лодка. Гребла. Вода. Капки. Слънчева пътека. Снимки. Отражения. Огън. Пушек. Уют. Аромати. Подготовка. Салата. Вечеря. Смях. Задружност. Споделяне. Живот.

Бряг. Стъпки. Непознат. Приближаване. Поздрав. Неувереност. Ръкостискане. Поглед. Очи. Сепване. Разпознаване. Среща. Души. Потъване. Пулс. Ускорение. Дълбочина. Ръце. Докосване. Вълнение. Миг. Мълчание. Магия. Безкрайност. Сепване. Край. Разделяне. Отдалечаване. Реалност. Нереалност. Анонимност. Безименност. Тишина. Емоция. Вакуум. Въпроси. Загуба. Свиване. Самота. Пустота. Сън? Може би. Някога. Защо? Дали?

Последни лъчи. Облаци. Цветове. Вятър. Язовир. Снимки. Отблясъци. Наситеност. Клони. Красота! Възхита. Усмивка. Разширяване. Пълнота. Застудяване. Покой. Тъга. Далечина.  Дъх. Свобода.

Смрачаване. Студ. Яке. Шапка. Шал. Вятър. Фотоапарат. Аз. Язовир. Природа. Сърце. Спомени. Чувства. Сълзи. Благодарност. Съдба. Мечти. Надежди. Приемане. Доверие. Мекота. Гора. Пътека. Огън. Стремеж. Интуиция. Нежност. Простор. Бъдеще. Напред. Първите звезди. ❤

DSC03648-1

DSC03207-1

DSC03218-1-2

DSC03228-1

DSC03253-1

DSC03246-1

DSC03275-1

DSC03685-1

DSC03689-1

DSC03696-1

DSC03807-1

DSC04016-1

DSC04058-1

DSC04086-1

DSC04095-1

DSC03374-1

Image

За изгревите, залезите и страстта, която лекува

Когато си пристрастен към изгревите и залезите, към слънцето и светлината, включително и към сенките, които тя образува, какво можеш да направиш с тази своя при-страст-еност? Много неща! :)))) И най-вече – да я споделяш с другите, по детски радостно и заразително. 🙂 Защото всеки път е ново, всеки път е прекрасно, очаквано, зареждащо, неповторимо, вълшебно! Тя, страстта – ме изпълва … а заедно с нея има и толкова благодарност, смирение, благоговение! ❤

А някой може да не е видял тази красота, пък да има много силна необходимост от сутрешна порция от нея, която да го преобрази – за минута, за час или за цял ден! Или за повече – за колкото му е нужно! Неусетно … или усетено и пожелано! Наскоро срещнах една приятелка в парка, тя ми благодари и ми сподели как в много тежък за нея период е влизала сутрин на моя профил във фейсбук да види поредния публикуван изгрев и да получи порцията сила, която да я подкрепи да прави отново крачки в ежедневието си … Аз ти благодаря, че ми го сподели, миличка, това е най-силната обратна връзка, която съм получавала за снимките си – че те могат да зареждат, лекуват и преобразяват… ❤ Може би защото предават тази моя страст и любов към всичко, запечатано на тях.

Първото нещо за мен след отваряне на очите сутрин е да погледна към небето… и да поема с всяка моя клетка каквото има то от своя страна да ми сподели – като цветове, лъчи, облаци, форми, отблясъци и всякакви други дарове.

Фантазиите на небето тази сутрин (22.08.2016 г.) звучаха така:

 

и изглеждаха така:

DSC02901-1

DSC02905-2

DSC02906-3

DSC02909-4

DSC02912-5

DSC02917-6

DSC02919-7

DSC02929-8

DSC02930-9

DSC02936-10

DSC02938-11

DSC02939-12

 

Image

Залез от високо 25.07.2016

В края на този дълъг и много интересен понеделник се озовавам в сграда на висок етаж, с прекрасна гледка към почти цяла лятна София, и дааааааа!! – към невероятния залез над горещия град! Не само това, ами и към много интересен небесен феномен – пречупване на светлината и мини дъга в облаците, която остана много дълго време, като залепена там в небето, като неистинска, като мираж. Самолети кацаха и излитаха, и много птици наоколо също, а променящите се облаци и безкрайният хоризонт се обагряха с толкова много нюанси, че усетих как затаявам дъх, притихвам … и благодаря за този толкова красив и неочакван финал на деня, за успешното приключване на едно чудно и необхватно тримесечно пътуване и на усещането ми за едно обновено, трептящо, обогатено, по-дълбоко и по-знаещо Аз.

 

This slideshow requires JavaScript.

 

 

 

 

 

 

 

Image

Среща / rendezvous <3

Какво/ кого срещнахме днес?

Нещо красиво или цветно, нещо объркващо или болезнено, това, което срещаме всеки ден или нещо, което никога няма да срещнем отново?

Какво научихме от тази среща, какво ни донесе тя или .. се разминахме и среща просто нямаше?

 

DSC05005-2

 

Image

Кападокия, вулканът Хасандаг

Хасандаг (3253 м) – вулканът над град Аксарай, централна Турция, втората по височина вулканична планина на Анатолийското плато. Тази красота ни посрещна на път към Кападокия. Хипнотизираща белота и форма, величествена осанка, от която не можех да откъсна поглед.. Началото на поредица още по-причудливи и вълшебни форми и места …

DSC06829-1-3-2DSC06826-1-3DSC06888-1-4-2